Баланс между родителстване и работа
Автор: Ралица Михайлова, психолог в 163 ДГ
Съчетаването на родителстване и работа често води до усещането, че нещо винаги остава недовършено. Когато родителят е на работа, мисли за детето, а когато е с детето, може да мисли за работа. А между двете остава всичко останало - домакинството, партньорските отношения, социалният живот. И някъде там се появява неприятното усещане за вина: че не сме достатъчно добри в нито една от ролите си.
Понякога разбираме баланса като равновесие и се опитваме да отделим еднакво време за работа, семейство, почивка. В реалния живот обаче балансът не е неподвижна точка, която намираме веднъж и след това просто поддържаме. Той по-често е движение - има периоди, в които едната сфера изисква повече от нас, а после идва време да се върнем към друга, според това, което се случва в живота ни. Затова може би въпросът не е “Как да успявам да участвам във всичко еднакво?”, а “Как да забелязвам от какво имам нужда аз и от какво има нужда детето ми в този момент?”
На какво още можем да обърнем внимание?
- Разделяйте “важно” от “спешно” - Не всяка задача трябва да бъде свършена днес, както и не всяко искане на детето изисква незабавна реакция.
- Мислете за вината, преди да започнете да действате под нейно влияние - Вината често ни кара да компенсираме, но чувството за вина невинаги означава, че сме направили нещо нередно. Понякога то просто показва, че две важни за нас неща са в конфликт. И ако действаме единствено, за да успокоим своята вина, рискуваме да се изтощим още повече. Вместо това можем да се запитаме: “Има ли нещо, от което детето ми действително има нужда в момента, или аз се опитвам да поправя собственото си усещане, че не съм направил/а достатъчно?”
- Не превръщайте времето с детето в още една задача - Понякога родителят е физически вкъщи, но психически продължава да е на работа. По-добре е да има 20-30 минути истинско присъствие, отколкото да прекараме цяла вечер в опити едновременно да отговорим на имейли, да сготвим и да слушаме детето. Това постоянно превключване между роли изисква много психична енергия и прави почивката по-трудна. Не е необходимо всяка минута заедно да бъде специална - кратките моменти на автентично присъствие вече са важни за детето, защото то усеща, че в този момент има място във вниманието и мислите на родителя си.
- Позволете на детето да вижда и другите ви роли - Родителството е важна част от живота, но не е единствената такава. За детето е от значение да вижда, че родителят му има работа, интереси, приятели, нужда от почивка и свои граници. Това не означава да го оставим на заден план, напротив - така то постепенно научава, че отсъствието за известно време не означава, че обичта и връзката се губят.
- Не измервайте родителството само в количество - Децата не се нуждаят от постоянно ангажирани родители, които се опитват да дадат всичко и да отговорят на всяка нужда. Те имат нужда от възрастни, които са достатъчно предвидими, достъпни и емоционално присъстващи. Това означава понякога просто да седнем до тях, без да организираме поредното занимание. Така с времето децата се научават, че в определени моменти могат и сами да се погрижат за себе си.
Може би целта не е да намерим перфектния баланс, в който никога не закъсняваме, не пропускаме нищо и винаги имаме достатъчно енергия. По-скоро да можем да забелязваме кога една част от живота ни започва да заема твърде много място и да си позволим да пренаредим приоритетите. Добрият баланс не изглежда еднакво всеки ден и това е напълно нормално.